вторник, 30 август 2011 г.

АСАНСЬОР КЪМ НИЩОТО


Купонът беше отчайващо скучен. Добре, че беше взел със себе си най-добрият си приятел и новото му гадже. Момичето беше на страхотно, тъмно червена къса коса, огромни синьо-зелени дълбоки очи. Скулите и бяха допълнително подчертани от падащите по тях кичури коса по-дълго оставена над ушите. Излизаха тримата сравнително отскоро, прекарваха страхотно. Гери – така се казваше тя. Появи се внезапно в една гореща нощ на едно денонощно кафе зад Александър Невски, където двамата приятели често идваха след полунощ за по едно кафе, сандвич или просто защото не им се свършваше деня толкова рано през лятото. Нощите бяха най-хубавото нещо тогава и разбира се това момиче появило се отникъде. Двамата приятели седяха тогава сами на една от масичките, всичките им приятели се бяха пръснали вече по заведенията из града. Единият от двамата беше – хубавеца, атрактивния и отворен в свалките. Другото момче – доста по-свит, не обичаше новите в компанията, имаше си негов странен свят в който трудно допускаше някой нов. Хубавецът без много замисляне и бавене след като видя Гери – стана и отиде директно на нейната маса. Няколко думи и тя се присъедини към тях. Запознаха се официално. Не говореше много, но погледа и изпепеляваше. По-свитото момче, трудно издържаше на този поглед. Гледаше през нея а и мислите му бяха далеч, далеч. Предстоеше му да заминава. Не искаше, никак даже. Обичаше си всичко около него - града, квартала, къщата в която живееше, дори още бившата си приятелка. А и всичко при тримата се нареди както трябва, още на следващия ден хубавеца се обади на приятеля си и се похвали, че Гери вече е „негова“ - този му израз много дразнеше, беше си завършен нарцис и егоцентрик, но на момичета явно това много им харесваше. Излизаха 1-2 седмици заедно – обикновенно късно вечер след работа ... на по бира, билярд или просто се шлаеха безцелно в горещите вечери. И всичко това до вечерта на отчайващо скучния купон. Беше рожден ден на една приятелка на свития приятел, но всъщност си беше негово изпращане. Заминаваше в чужбина, поне за 3-4 години. Беше му тъпо, гадно .. очите му се пълнеха със сълзи непрекъснато, последната година беше гадна, имаше много емоции, тревоги и разочарования, но имаше и страхотни вечери и приятели. Искаше купона да свърши по-бързо, дори музиката в негова чест някак си звучеше по-бавна и скучна. Приятелят му хубавец отвреме на време го потупваше и се опитваше да му повдигне духа казвайки, че се „спасява“, че в БГ ставало гадно и без друго. Гери стоеше настрани от целия купон и някак си безмълвно го разбираше. Виждаше се по погледа и. Имаше я за добра приятелка, въпреки малкото време от което я познаваше. Разбираха се почти без думи.
Вечерта си беше вече към своя край .. повечето гости се разотидоха, останаха типичните пияндета които така или иначе си прекараха цялата вечер в кухнята. Гери и хубавеца успяха да се скарат на 2 пъти вече. Момчето нахлузи якето, сбогува се с рожденичката, махна на Гери и хубавеца и тръшна вратата след себе си. Натисна копчето на асансьора – нищо! Нито светлина, нито звук. Типично за осем етажен блок в краен квартал. Тръгна бавно надолу – залиташе леко а имаше 8 етажа. Запали цигара и продължи бавно. Чу зад себе си, тръшването на вратата на апартамента, стъпките по стълбите зад него. Спря и се обърна, беше Гери. Той се смути и изръси нещо от рода:
- Забравих ли нещо Гери?
- Да, мен! - блъсна го леко към стената и го целуна нежно, страстно. Опря челото си в неговото, дишаше учестено.
- Защо Гери? Защо сега? Защо не ми каза?- недоумяваше момчето.
- Защото нямаше смисъл, заминаваш. Луда съм по теб от първият миг в който те видях.
- Ами Иван?
- Иван е секси, но празен от съдържание. Беше повод да съм близо до теб. Исках да го знаеш преди да заминеш.
- Гадна си Гери! Гадна!
- Знам!
Гери го целуна, сълзите в големите и зелени очи тръгнаха по бузите и. Затича се обратно нагоре към купона без да се обръща.
Загасналата лампа на стълбището светна, чу се шумът на асансьора. Момчето тръгна бавно надолу, усети че фаса от цигарата му го изгаря между пръстите, беше забравил за него както и за всичко. Взе асансьора от долната площадка, но за на долу.

Няма коментари:

Публикуване на коментар