сряда, 31 август 2011 г.

СЛЕД ЗАЛЕЗА


Небето е толкова ясно тази вечер, ще бъде и утре. Звездите изгряха със своята ненатрапчива, но собствена светлина. Иска ми се да докосна една от тях, да запазя този блясък в дланта си. Искам да докосна и теб, но няма. Ще бъда мъж. Всяка вечер затварям очи за да не виждам светлината. А тя е толкова силна. Ще сънувам облачно небе, а искам да съм като Икар, да полетя на високо, толкова на високо и да целуна слънцето, да прегърна света от изток до запад в обятията си както може само бог. Но не мога, аз съм просто мъж. За това ще отворя широко очи вглеждайки се в теб, лежаща в прегръдката ми – изгаряща и подпалваща и мен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар