петък, 2 септември 2011 г.

НЕПРОСТИМО

Командировка и то не къде да е, а на морето! И то не с кой да е, ами с една от най-сексите жени които познавам. Останалите 3-ма колеги бяха просто безличен фон. Страхотен септември и страхотна гледка от терасата на хотелчето. Вечерното парти премина адски тъпо, след каране 6 часа в жегата и до 03:00 часа работа предишната вечер, 3-те водки макар и с много лед ме вкамениха направо. Отделно работната ни група се оказа слаба от към веселбата и споделянето на алкохолните емоции, а сам човек да пие – тъжна работа, та след кратко гласуване аз като единствен против се наложи да се съобразя с желанието на групата да се прибираме по стаите в отдалечения като санаториум хотел от цялата спиртуална атмосфера.
Поклатушвайки обратно си взех от отвореното магазинче 2 бири за лека нощ и седнах на терасата да се наслаждавам на гледката на спокойното море и песента на щурците. Тогава видях простряните черно-червени дантелени прашки на секси колежката точно пред моята врата от общата ни тераса. Какви мисли ми се завъртяха просто в главата, не е за разправяне. Стаята и още светеше. Дали да вляза със шут, да изхвърля другата колежка от съседното легло да спи на терасата. Тя едва ли щеше и да разбере, сигурно беше заспала с смарт телефона в ръце пускайки поредния си фейсбук статус, почти съм сигурен, че работи там на граждански договор.
Та стоя аз прав с бира в ръка между дантеленото изкушение на простора и светещата балконска врата. Нерешителност ме измъчва, какви ли ще са вариантите си мисля – шамар, крясък от рода „махни се пиян перверзник“ или просто едно „мммм не сега“
Лошо е човек да стои пред подобна дилема. Нямах никакво усещане каква е тази жена, бяхме нови новинички и двамата във фирмата знаех само, че в момента я желаех.
За това взех решение което беше най-лесното и пораженчешко – допих си бирата гледайки морето през финната дантела поклащаща се като паяжина на въжето и стремително се насочих към леглото.

Всичко това беше преди точно година и точно днес имах следния разговор с въпросната ми вече екс колежка по скайпа:

Тя: Ще ходите ли тази година пак (в командировка имаше предвид)
Аз: Не знам, май не.
Тя: Миналата година беше страхотно!
Аз: Ами не забелязах, изглеждаше като, че ти беше тъпо и скучно
Тя: Напротив, просто ми се видяхте доста сдухани или надути

Тогава не знам какво ме прихвана но и разказах за среднощната си миналогодишна дилема и разговорът продължи така:

Аз: Как щеше да реагираш?
Тя: Ами добре!
Аз: ??????
Тя: Ами да .. с едно наум де
Аз: Как да разбирам „добре-то“? Шамар? Писък че съм мръсник и перверзник?
Тя: Нее, просто щяхме да се понатискаме, не се прави!

Тогава ми се наложи да изляза на една среща и треснах скайпа – ядосан на мен си, на изпуснатия момент, на тъпата си нерешителност и на малкото водки дет пих. Знаех си че 2 текили за финал и нещата щяха да са различни. 
Непростимо!




Няма коментари:

Публикуване на коментар