петък, 16 септември 2011 г.

ИНТЕРАКТИВНО

Изговорило се е и се е изписало много за онлайн приятелствата, връзките, любовите и като цяло за комуникацията между хората. Онлайн можеш да кажеш всичко и нищо. Можеш да да бъдеш себе си а можеш да бъдеш и който си пожелаеш. Когато ти писне просто даваш лог-оф. Когато си весел слагаш усмивка, когато си тъжен – пак. Лицерието намира израз във каквато иконка си избереш, честността – също. И въпреки всичко, изненадите не липсват. Мислиш че познаваш някой а се оказва, че познаваш една мъничка и незначителна част от него. За добро или лошо онлайн интерактивността е новата библия в отношенията на хората, новата комуникация, новата емоция изплуваща от мътното и неясно блато на ежедневието в което всички сме толкова нагазили, че пътя обратно е далеч а мъглата стелеща се около нас ни е загубила безвъзвратно и единственото което ни остава е да продължаваме напред с протегнати ръце опипвайки напосоки да се хванем за нещо здраво което да ни задържи и помогне да се измъкнем. Вчерашен скайп разговор с една жена ми даде да се замисля над някой неща които съм направил и за тези които не съм. За това в какво се превърнах, къде се загубих в търсене на отговори на въпроси които не съм си задавал.
След 5 дневно онлайн мълчание след скарване разговорът ни започна така:

Тя: Твоя човек, страхотна работа е свършил!
Аз: Ооо ти ми говориш!
Тя: Егаси реакцията!
Аз: Аз поне имам някаква.
Тя: Обичаш ли ме?
Аз: ?
Тя: ОК!
Аз: Какво ти става?
Тя: Ей за това говорим! Давам си сметка, че всъщност с теб никога не сме се разбирали, много е странно, наистина сме супер различни, можеш да ме изкараш от нерви от това, че пишеш упорито неграмотно, през това, че никога не се сещаш да ми отвориш бутилката с минерална вода до това, че винаги пропускаш да оцениш жестовете ми с елементарно внимание към мен. Дразни ме, че си супер проникновен за грешките и недостатъците на другите, а ти ги правиш увеличено по пет.
Тя: Слушаш ли ме въобще?
Аз: Ооо да, даже си водя бележки!
Тя: Винаги вадиш прекрасното си чувство за хумор в неподходящ момент.
Аз: Ами стана много сериозно нещо
Тя: Обичаш да се държиш несериозно, за по-безопасно!
Аз: Добре де, накара ми се и сега?
Тя: Офф, друг път ще се обясняваме, като сме на кеф.
Аз: Е поне нещо хубаво можеше да ми кажеш.
Тя: ОБИЧАМ ТЕ!
Аз: Казах хубаво, не стряскащо!
Аз: И след 200 символа негативизъм по мой адрес – 8 мислиш, че ще оправят работата?
Тя: Ебаси, "обичам те" винаги минава би трябвало да неутрализира споделянето на неприятните истини.
Аз: Не и при мен!
Тя: Аз за това те харесвам! Нищо при теб не е като при другите, толкова си чувствителен и пълноценен като емоция, че другите само могат да се учат от теб, знаеш супер енергия имаш,
истински мъж в много неща и чисто физически си супер красив всичко ти е както трябва
пък и си майстор в леглото правиш най-невероятната орална любов на света! Имаш страхотна кожа, мега чувствен мъж това си е рядко срещано, ръцете ти са егати съкровището
силни, мъжки, гладки, истински с едно докосване разтапяш просто и си супер адекватен на всякакви теми, можеш да разсмееш и да разревеш човек за две минути.
Аз: Това ще си го запиша някъде. Хареса ми!
Тя: Смей се ти!
Тя: Иска ми се да се върнем на фаза: Здрасти, как е?
Аз: Егаси, днес ме направи на щайга!
Тя: Ами ти си си!
Аз: Не ми дреме! Ама днес си крива и си го изля на мен!
Тя: Тръгвам чао!
Аз: Чао!

Човек няма как да проведе подобен разговор в реалността. Седя днес и чета лога на скайпа и всичко е на ръба между сюреализма и циклофренията. Да се смее ли, да плаче ли човек. Колко истини, откровенни неща могат да се изрекат когато не виждаш очите на отсрещната страна и всичко може да завърши просто с едно „Тръгвам – чао“ .
На мен обаче ми харесва, не знам за вас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар