петък, 21 октомври 2011 г.

ИНТЕРАКТИВНО III част

Скайпът мигаше в долният десен ъгъл на десктопа. Не ми се занимаваше със Стефан вече, от 1 час му обяснявах едно и също и нямаше вдяване, а бях зарит с работа, та ядосано отворих скайп прозореца и написах нещо от рода „- виж, сега имам работа, пратих ти файла сутринта .. не ме занимавай“ и затворих белким свърша нещо днес. Уви след 2 минути скайпът замига пак .. отворих и онемях .. беше ТЯ! Един месец мина, от както просто каза „Трий ме“ и не бяхме говорили повече. Тогава си дадох сметка, че вместо на Стефан съм отворил съобщения към нея, която беше точно над него в списъка и съобщението ми се мъдреше в нейният прозорец. Съпер тъпо!

ТЯ: - Много оригинално, няма що!
АЗ: - Опааа, сори, наистина сбърках.
ТЯ: - Изтрий ме най-накрая, така няма да бъркаш!
АЗ: - Не искам!

Пауза от 20мин.

АЗ: - Как си?
Пауза от още толкова
ТЯ: - Добре.
АЗ: - ОК! Няма да те занимавам! Виждам, че си сериозна наистина. Чао!
ТЯ: - Чао!

Най-накрая реших, че наистина по-добре да я изтрия, така наистина няма да сбъркам – пък каквото и да означаваше това.
Така мина и седмицата, без грешки, нормалните ежедневни скучни задачки и рутина. До вчера сутринта.
Влизам сънен, измръзнал и кисел в офиса. Секретарката ме посреща с запечатано найлоново пакетче от „Спиди“ - За теб е, преди 5 мин го донесоха - каза тя.
Странно, не бях поръчвал нищо и не чаках нищо. Оставих го на бюрото и си направих кафе. Не бързах да го отварям – миришеше ми на работа, обикновенно клиентите пращаха така мостра рано сутрин и след около час идваше и телефонният разговор с обясненията, които ми вкисваха деня, да не кажа и седмицата.
Отваряйки плика обаче, не замириса на работа. Замириса на НЕЯ и то така, че секретарката от другия край на стаята се надигна и каза:  – Ммм Ванка на какво така хубаво замириса бе?
Усетих, че се изчервявам – измърморих нещо за приятелка и мостри и тн.
В пликчето на Спиди имаше една малка картонена кутийка с красива панделка. Нямах вече никакво съмнение от кой е. Докато я отворя целия вече целият миришех на нея – беше направо мариновала панделката с нейния любим парфюм. Изненадата обаче тепърва ми предстоеше. В кутийката имаше просто едно малко прозрачно пликче с още по-малки парченца от пъзел и то не по-малко от 80-100 бройки.
Изчистих горното чекмедже от контейнера ми под бюрото и изсипах парченцата. Колегите ми точно почнаха да се довлачват в офиса и щеше да е повече от идиотско да ме видят – редейки пъзел в работно време и то лъхащ на силен дамски парфюм. Редих по-малко целият ден. Уви пъзела не беше „купешки“ ами направен специално за случая, което правеше задачата ми бая сложна. Започнах от ъгълчетата и страниците, парченце по парченце, час след час. Кой знае как съм изглеждал кретенско отстрани, даже на няколко пъти чувах въпроси от рода: – Абе Ванка, какво му гледаш на това чекмедже цял ден?
Деня си мина в работа и пъзел главоблъсканица. Рамката беше готова, реших утре да се домъкна по-рано и довърша, че сън нямаше да ме хване. Виждаха се вече букви от послание на фона малки картинки на моторчета. Беше си поиграла определено.
На следващият ден, първи с час по-рано от всички с двойно кафе на бюрото и глава в контейнера – редя ли редя. Вече нещата бяха значително по-лесни и накрая картинката изплува пред мен.
Текста беше „НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ“ а отдолу
следният линк:



Май трябваше да взема решение аз този път.
Жалко, че я изтрих!



Няма коментари:

Публикуване на коментар