сряда, 18 април 2012 г.

МАЙСТОРЪТ И ДЕТЕЛИНА

- Еййй, майстор си на късия разказ - каза полицаят, докато ми разглеждаше книжката и талона.
- Вие с тези мотори все бързате - продължи той.
- Ами, спукана ми е гумата, та затова карах толкова бързо - продължих с оправданията аз. Полицаят се изцъкли и килна бялата фуражка назад и попита недоумняващо
- Е как така?
- Ами като карам бързо, въздухът няма време да спадне - съвсем сериозно аз.
- Аааа ясно - каза пазителят на реда, но още търсеше логиката, а не искаше да изглежда глупаво.
- Я отидете при колегата в колата и да подготовим едно актче.
- Ааа не искам.
- Как така не искате?
- Не искам акт, не да не отида при колегата ви. Не можем ли да измислим нещо? - класически подходих аз.
- Хмм, ами измислете нещо, но да е дискретно - каза без да ме гледа в очите униформеният.

Тръгвайки с бавна крачка към полицейската кола с документи в ръка, се сетих, че имам само едни 20 евро. Бях тръгнал към чейнджа, когато ме спряха. А така .. ще съм нагъл и това е. Наведох се към отворения прозорец на белия опел, подадох документите и между тях 20-те евро така, че да се виждат и казах:

- Да ви помоля да ми ги развалите обаче, че нямам левове а трябва да купя на приятелката ми подарък - днес има рожден ден. - Полицаят ме изгледа, погледна еврото, почеса се зад врата, бръкна в жабката извади си портфейла, подаде ми банкнота и каза:
- 20лв ще ти стигнат ли?
- Ами .. бях и харесал една блуза за 30лв от Мола, ама ще се оправя някак - с тъжен глас аз
- Хмм, чакай малко - рече куката и излезе от колата.
- Георгиев, дай 10лв - обърна се към колегата, който се оглеждаше за други нарушители.
- Нямам бе, нали аз взех кафетата от "Бялото" - рече той като за всеки случай ровеше из 12-те си джоба на синята униформа.
- Опаа, чакай малко - продължи той и махна с палката на някакво Ауди. Колата спря 20 метра по-надолу. Докато изпуша цигарата която запалих, чакайки си моите 10лв. Палкаджията се върна с няколко банкноти в ръка, подаде ми 10лв и каза:
- Ейй, на чейндж ни превърна бе рокер.
- Благодаря, няма да се повтори, нарушението де. Лека работа! - казах мазно аз и тръгнах.

Пристигнах пред магазина, точно преди да затвори. Жената вече беше загасила евтиният розов неонов надпис на който и бе друго беше изгоряло "S" то и светеше само "ЕX Shop" 
Вчера като го видях - веднага разбрах, че това е магазина за подарък, като за скъсване. 
Дебеланата зад щанда с евтина червена перука и усмивка ме посрещна видимо вкиснато.
Купих набързо един евтин пластмасов вибратор от 25 лв и комплект "ноу нейм" батерии. Избрах и картичка с зайче, коята като я отвориш и му щръква пишката. Бях решил да съм брутално прост и циничен след 2-те седмици глупава връзка. Не исках да ме запомни с нищо хубаво и белким ми изтрие телефона.
- За подарък ли е? - попита продавачката и извади пликче с някакви сърчица. - Много го купуват този модел - продължи тя.
- Гаранция има ли? - опитах се да се пошегувам.
- Амииии, не май. Ама аз имам 3 такива и съм много доволна - заговорнически ми намигна дебеланата, от което на мен ми стана лошо.
- Ето ви и подарък лубрикантче. Става и за анален секс - с обезболяващ ефект е. - не ми харесваше на къде отива разговорът та побързах да напусна розовия дюкян.

Връщайки се обратно по същия път видях чейндж полицайте още да са в засада. Палкаджията чу трещенето на мотора, обърна се и вдигна палка. Какво пък сега, карах бавно .. минах на зелено. Явно им беше скучно.

- Ооо рокера, пак сме в нарушение а? - почна ме веднага.
- Сега пък какво? 
- Ами фара? - почука с палката по него куката. 
- Неее е истина - плеснах се по каската аз. - По този осветен булевард не си дадох сметка изобщо, че карам без светлини - пак почнах аз с оправданията.
- Купи ли подарък? 
- Ъъъъ да - казах и си помислих, че май ще ми се размине.
- Хайде, бягай да не изпуснеш рождения ден.
- Знаете ли, май това е началото на едно чудесно приятелство - цитирайки Хъмфри Богарт от "Касабланка" се опитах да съм остроумен, но нямаше кой да го оцени. Запалих мотора, и тогава ми дойде идиотската идея. Бръкнах в дисагите на мотора, извадих малкото розаво пликче на сърчица и го подадох на полицаят на тръгване с думите:
- Ето нещо дребно за жената. Хубава вечер! 

Щях да мисля друг подарък и въобще дали да късам тази вечер, а и така две жени поне щяха да бъдат доволни тази нощ. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар