Стоя си облегнат на терасата, точно между двата балкона, скрит зад колоната и стъпил на ръба. Само по чорапи и каската с която си прикривах голотиите. Втори етаж, но високо майка му стара, студено и влажно. Как така се случи, нали бил на някаква вила за риба с приятели? Стоя си и си мисля, за звънеца, как излетях само по чорапи на терасата, как всичките ми дрехи на куп излетяха долу на плочките, а якето ми излезе над 850лева с доставката. Сега лежи самотно долу в локвата и се пълни с кал и вода. Добре, че кучката му с кучка ми подаде каската а не я хвърли и нея - оригинална Харли каска за 200 долара, без доставката. Явно се усети, че ще дигне шум падайки или просто и аз ще скоча с нея. Кучка! На вила ми бил, на 180км - дрън, дрън. А сега аз мръзна като куче. И за да стане още по-лошо, от отсрещния прозорец ми махаше едно момиченце по пижама. Що не спиш твойта майка? Ама и се усмихвах, че туко виж я извикало.
Обмислях, вече да скачам, петите ми се схванаха от скапаната мозайка на балкона, поне да бяха полира ръбовете циганите му с цигани мързеливи. Долу под мен имаше 2-3 коли и един мотор - моя. Дали да не се направя на Зоро и да скоча върху него, ама имам хемороиди та се отказах естествено. Точно тогава усетих, че ми се доходи до голяма нужда. Казват, че от първичния страх и адреналина ти се досира. Ами прави са били. Ни да скачам, ни да мърдам току виж съм се пребил и усрал. Човек нали като умира, се отпускал и изпускал. Неее, не искам да ме намерят умрял и насран ебаси. Тогава ми дойде идеята, взирайки се в тъмния балкон на комшиите до мен. Имаше саксии, много саксии и цветя. Там е мястото, майната му, тук мога да си откарам и до сутринта, скапаните му пролетни рулца и гаден соев сос, които ядох на обяд се обаждаха настойчиво. За какво ли ми трябваше да ям това китайско. Прехвърлих се на другия балкон, избрах един поизсъхна фикус в дълбока саксия и с едно дърпане излезе с все пръстта . Еееееееее друго си беше, седнал аз на кашпата, акам и си мисля план за бягство, но исках да е нещо с достойнство. Приключвайки се огледах за вестник, хартийка, листо - нищооо егаси, айде ново двайсет. Погледнах си чорапите – "Арлен Нес" - 28 долара, без доставката - моторджийски против изпотяване. Абсурд, насран ще си ходя. Погледнах простора - детски дрешки - ужас. Няма как, ще избера нещо и ще оставя 10-15лв. Ще оставя ама друг път, парите са долу в калта. Избрах едно розаво потниче с някво котенце. Мммм мекичко и мирише на онзи еврейски детски прах на пране. Стана ми гадно ама пък не бях наакан. Имам си достойнство все пак. Тогава светна на балкона на кучката. Залегнах зад фикуса.
- Иваанеее - извика тихо тя гледайки надолу към плочките.
- Тук съм, какво става?
- Оффф, комшийката беше, изгубило й се е Дискавърито на Булсата - голяма загори-тенджера е. Сори, много ли чакаш. Лелеле ама на какво мирише?
Прехвърлих се обратно .. гледах я на убийство .. поне от цигарите ми не беше пушила. Изпих едно на екс. И я пратих да ми събере дрехите. Кучка с кучките.
