сряда, 1 януари 2014 г.

ЛЕГЕНДИ ЗА СТРАСТТА

Досега не бях виждал такова кърваво червено червило да седи така добре като на Нея. Дойде както каза. Не вярвах, тъй като това парти не беше толкова нейното, колкото другото, което беше по същото време. Но тя дойде. Не ме погледна. Не каза нищо. Прегърна се с другите, усмихваше се, говореше разпалено за неща които не чувах. Само я гледах и не откъсвах очи от невероятните й очи и кървавочервени устни. Чаках я цяла вечност.
Не знам кога започна всичко. Не помня кога за пръв път ме сряза онази болка в стомаха, когато я виждах. Дори не я познавам добре. Просто малки и откъслени флашове. Червената рокля, която ме накара на една среща да започна да заеквам и забравя мисълта. Един рожден ден на една вила, когато сглобявахме една градинска люлка. Една презентация, която трябваше заедно да изнесем и забравих всичко и всички, защото беше до мен и уханието й ме беше пратило някъде другаде. Правех се, че не усещам, че не виждам, че не чувствам.
Забранявах си. Нова работа, нови хора, нови чувства - все непозволени.
Всичко това до тази вечер. Пих много. Мислех, че вече няма да дойде. Не знаех, какво да й кажа, не усещах от нея нищо - какво мисли за мен, никакви сигнали за симпатия или безразличие. Нищо. Не исках да изпусна момента, пък каквото ще да става. Седях отстрани, наливах се с поредното уиски и се чувствах като ученик, на който му трябват два срока да предаде отдавна написаната бележка за момичето от първи чин.
Нямах намерение да изглеждам като тъп сваляч в бар, а никога не съм го можел. Исках просто да се доближа до нея, да я усетя, да влеза в красивия й ум. Исках да разбера какво се крие зад дълбоките й непристъпни очи.
Стана глупаво. Говорех тъпотии. Виках заради силната музика. Опропастих всичко. Тя се отдръпна още повече. Дистанцира се светлинни години от мен. Нещо просто се скъса в мен. Трябваше просто да си седя отстрани и да продължавам да се наливам и само да си гледам, както си го можех най- добре.
Опитах се да оправя нещата, като я изпратя до колата, на следващия ден да напиша мейл, да се извиня. Не исках да си извади грешно мнение за мен. Отговорът й беше крайно различен от това което очаквах. Още не мога да го разбера. Чета и препрочитам всяка нейна дума и не разбирам или може би не искам. Знам, че сме непозволени един за друг. Знам, че сме забранени един за друг.
Знам всичко, но знам и че исках онази вечер просто да отместя с ръце нежната и като коприна коса от красивото й лице и целуна кървавочервените й устни. Нищо повече. Но моментът мина. Изпуснах го. Забраних си, а и ми го забраниха.
Какво пък, май любовта верно е просто недоизживяни мигове на страст.
Нo пък и както казва една приятелка блогърка - "No drama, no blog"

Няма коментари:

Публикуване на коментар