понеделник, 27 януари 2014 г.

МОМИЧЕТО СЪС ЗЛАТНИТЕ ОЧИ

Обичам ги.
Златните очи без които вече не мога. Знам, че са измамни с блясъкът който заслепява, успокоява и те прави временно щастлив.

Обичам ги.
Всяка вечер. Карат ме да забравя, да преглътна горчивите залъци на злободневието. Ледено изгарящата вълна из цялото ми тяло, която нищо друго не може да замени. Вените се отпускат, предавам се. Отпускам се и потъвам, без да се давя в мислите които ме убиват.

Обичам ги.
Кристалните отблясъци минаващи през тях, като калейдоскоп пречупват света по неповторим и красив начин. Докосвам с пръст малките и нежни капчици образувани от тях. Събират се в едно заедно с мен. Изстудяват горещото ми лице и мисли достигнали точката на кипене от изминалия истеричен ден.

Обичам ги.
Доверявам се на тях, с живота си. Със сърцето си, което забавя своя ритъм, пропит от аромата и вкуса на сълзите им.

Обичам ги.
Защото ме правят силен. Силен да премина към следващия ден. Силен да забравя и простя.
Да преживея простащината, арогантността, бездарието, обидите през изминалия ден, месец и година.

Обичам ги.
Трудно ми е да ги отхвърля. Да скъсам с тях. Знам, че ме убиват - бавно, със стил, любов и топлина.

Обичам ги.
И те ме обичат. Заедно сме в самотата си.

Обичам ги.
Защото заспивам с усмивка и се моля да се събудя до нея.
До момичето със златните очи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар