четвъртък, 22 януари 2015 г.

AWAKE

Беше моята вечер. Трябваше да бъде. Един експеримент, който исках да повторя. Да различа мишките от хората. Хората от човеците. Организирах всичко с голям ентусиазъм и приповдигнатост, но и без големи надежди, че ще се получи.
Седях на барстола във все още празния бар, двайсетина минути преди обявения чаc на партито. Помолих момичето за пепелник и бутилка "Зельоная марка" - щеше да ми е необходима и в двата варианта на развитие на вечерта.

Мислите ми обаче бяха другаде. Не ми пукаше за партито, за хората, които исках и не исках да дойдат.
Мислих само за нея. За изминалия ден, месец, година. За думите й днес: "Ще си тръгнеш ли с мен след партито?" За отговора ми "НЕ!" За невъзможността ми да бъда с нея. Тази вечер. Утре.
Знаех, че ще дойде въпреки всичко. Въпреки всички. Въпреки мен.
Бях с гръб, когато влезе с останалите. Не беше нужно и да се обърна за да разбера, че съм прав, че е тя. Ароматът й ми беше загубил душата отдавна, сложил подпис на онзи договор, който мнозина искат да разпишат с кръв, като червилото с което беше тя.
Очите ни се срещаха и разминаваха през косите и телата на останалите. Усещаше моя поглед дори с гръб. Сантиметри един от друг - километри пропаст между нас. 
Бутилката не стигна. Цигарите също. Прегръдките на жени и мъже с мен я загубиха. 
Стопи се в студа. Погледът и изчезна в тъмнината на широката периферия на шапката й.
Вървях с хора, държаха ме, бутаха ме, подпираха от бар в бар, от бърдак в бърдак. Целуваха ме, докосваха ме хора, които не помня. И не искам.
Трябваше да бъде моята вечер. И беше за кратко. После не помня.
До изгрева. Когато нямаше никой. Избягали. Обидени. Разочаровани хора.
Само едно разбито сърце до мен в сепарето, полупразна бутилка и сълзи до препълнения пепелник. Едно изоставено момиче. Приятелка, която не знае, че съм й приятел.
Говорихме много, истински, честно. 
До изгрева.
Трябваше да бъде моята вечер. 
И беше. Спечелих приятел, разпознах хората от мишките, човеците сред хората.
После дойдоха и онези думи. 
От Нея.
Сякаш ги беше ги писал някой друг.
Явно беше някой друг.
"Вече съм будна.
 Беше грозна и долна постъпка - като самия теб.
 Не искам да те познавам"

И не ме.



Няма коментари:

Публикуване на коментар