сряда, 12 октомври 2016 г.

КРАЛЯТ НА РИБАРИТЕ


Има срещи - сюреалистични и нереални сякаш, които те оставят дълго време в ступор. Странни ситуации за които никога не си готов. Как ще реагираш - правилно или не, грубо или мило. Случват се ненадейно.

И отново дъжд, а беше спрял. Слънцето огряваше отсрещния тротоар, а над мен се изсипа като изведро. Скрих се под навеса на малко павилионче за цигари и лотарийни билети. Изведнъж усетих ръка на рамото си, даже не знам дали ме докосна или просто усетих присъствието и.
Зад мен стоеше беловлас и белобрад мъж над 60-те. Облечен странно, като скитник, но някак си чист с големи хлътнали в орбитите топли, сини и пронизващи очи. Носеше странна кожена шапка с козирка. Протегна ръка към мен, подавайки ми 70 стотинки и каза:

- Искам да си купя цигара от вас. Моля ви!
- Абсурд, господине - извадих от кутията цигара и му я подадох.
- Не, не, държа да си я платя - и остави стотинките на масичката зад мен с лотарийните билети. Сякаш му беше неудобно, а или може би защото се бях отдръпнал назад категоричен, че не искам пари.
- Когато искаш хляб, просто помоли. Когато искаш свобода, плати за нея - каза странникът, благодари ми и си тръгна.
- Господине, желаете ли нещо? - беше продавачката от павилиона.

Обърнах се към улицата да потърся странния мъдрец, прииска ми се да го снимам. Беше изчезнал така, както и се появи. Дъждът също.
Погледнах към стотинките на мократа масичка.

- Един лотариен билет, ако обичате.

Знам ли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар