*В Ню Йорк този израз се ползва сред рекламните агенции за начина по който клиент брифира (дава задание) за нова рекламна кампания. Накратко идва от една история в която съпруга на CEO на голяма фирма, минава един ден през офиса на мъжа си и харесвайки тенденцията на облекло на няколко атрактивни 25 годишни служителки, поръчва за своя гардероб същите модели дрехи. Резултатът разбира се бил плачевен за вече 50 годишната пищна и не дотам добре изглежаща дама.
На маркетингов език този синдром означава, че когато се опитате даден маркетингов или рекламен инструмент, създаден специално за нуждите на конкретен продукт и целева група и той е имал успех, да приложите в стил копи-пейст за крайно различен друг такъв и разбира се крайният резултат е обречен на тотален провал.
Аз лично имам съвсем различна трактовка на този синдром. Тенденция която съм наблюдавал през годините в различни компании, техните CEO-та, и която е доста по-тривиална, но учудващо повтаряща се навсякъде по един или друг начин. Образът на героят в следващата история е събирателен и всяка прилика с деиствителни лица и събития не е случайна.
Случката обикновенно се разиграва преди семейната отпуска на CEO-то, или преди коледните празници, при повреда на колата на съпругата, настъпването на новата учебна година на децата в ултра, мега, хипер скъпото частно училище - лицей, времето за подмяна на гардероба на министершата, или просто ново палто.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПОНЕДЕЛНИК
08:30 сутринта CEO-то на агенцията влиза като черен облак и много кисел в офиса.
Захапва рецепционистката от вратата с въпроса, защо половината хора ги няма на работа в 09:00, нищо, че няма и без 20.
Нахлува бесен в счетоводството и държи сметка защо има толкова разходи за кафе, тоалетна хартия и таксита.
Спира валчерите и собственоръчно нарязва стари списания, вестници и зарежда тоалетните.
Взима решение осигурителния праг отново да стане минималния по закон с претекста, че на държавата пари за пенсии няма да дава, защото не се знае след 20 години какво ще стане, а и така няма да му мисли, ако трябва да уволни някого и да изплаща големи обещетения, пък и кой ти ходи на борсата да чака 280 лв. помощи.
Свиква спешно заседание на управляващите директори за намаляване разходите и увеличаване на приходите - взимане на стажанти, аутсорсинг и никакъв оувертайм заплащане.
Прави дълъг списък на хората, които не познава, за евентуално съкращение.
Спира всякаква инициатива на HR отдела за тиймбилдинги, обучения, семинари, закупуване на книги и помощни материали.
Всъщност уволнява и самия HR.
Уволнен е и шофьорът на фирмата след 15 години вярна служба с думите: "- Нищо лично, просто тези 1000 лв. месечно са ни много. Нека си останем приятели все пак!"
Абонаментът за месечните професионални списания и каталози е окончателно в историята.
Разревава няколко акаунта, защо не са фактурирали последните 2-3 проекта, нищо, че не са приключени.
Набива канчето на творческия директор заради неспечелените 2 последни конкурса и защо са му толкова много копирайтъри и дизайнери.
Свиква спешна оперативка на цялата агенция на тема: "От вас чеп за зеле не става" приминаваща плавно в "Не мислете какво агенцията ще направи за вас, а какво вие ще направите за агенцията".
Повдига сериозно темата за времето на обедната почивка и времето загубено в цигари и приказки. Вади калкулатор и прави обща сметка на часовете дневно, седмично, месечно и годишно изхарчени в почивки, като разбира се излиза, че служителите дори му дължат не малка сума.
Прави работни групи за обучение и пуска срещи за уоркшоп на тема: "Оптимизация на работното време - или как да спечелим още 8 часа върху съществуващите 24"
Излиза до края на седмицата на работни обяди в търсене на нов бизнес, тъй като не можел да разчита на отдел "Ню бизнес едн стартъпс"
За сметка на това, през уикенда всички ние се наслаждаваме във фейсбук на селфитата му с вече щастливата съпруга, до басейн в Санторини с коктейли в ръка.
