"STILL DRUNK, STILL CRAZY, STILL BLUE."

Когато Дяволът се завърне, а ти си мислиш, че си е тръгнал завинаги и си забравил за онова обръщащо те с хастара навън чувство.

- Хей, къде си? - не чуваш въпроса.
Телевизорът издава просто шум. Ставаш и взимаш най-голямата чаша, лед, 45 градусов анис и 4 от розовите.
Дяволът си тръгва. Не бърза.
Знае, че ще се видите утре вечер пак.

*СИНДРОМЪТ "ЖЕНАТА НА ШЕФА"

*В Ню Йорк този израз се ползва сред рекламните агенции за начина по който клиент брифира (дава задание) за нова рекламна кампания. Накратко идва от една история в която съпруга на CEO на голяма фирма, минава един ден през офиса на мъжа си и харесвайки тенденцията на облекло на няколко атрактивни 25 годишни служителки, поръчва за своя гардероб същите модели дрехи. Резултатът разбира се бил плачевен за вече 50 годишната пищна и не дотам добре изглежаща дама.
На маркетингов език този синдром означава, че когато се опитате даден маркетингов или рекламен инструмент, създаден специално за нуждите на конкретен продукт и целева група и той е имал успех, да приложите в стил копи-пейст за крайно различен друг такъв и разбира се крайният резултат е обречен на тотален провал.

Аз лично имам съвсем различна трактовка на този синдром. Тенденция която съм наблюдавал през годините в различни компании, техните CEO-та, и която е доста по-тривиална, но учудващо повтаряща се навсякъде по един или друг начин. Образът на героят в следващата история е събирателен и всяка прилика с деиствителни лица и събития не е случайна.

Случката обикновенно се разиграва преди семейната отпуска на CEO-то, или преди коледните празници, при повреда на колата на съпругата, настъпването на новата учебна година на децата в ултра, мега, хипер скъпото частно училище - лицей, времето за подмяна на гардероба на министершата, или просто ново палто.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ПОНЕДЕЛНИК

08:30 сутринта CEO-то на агенцията влиза като черен облак и много кисел в офиса.

Захапва рецепционистката от вратата с въпроса, защо половината хора ги няма на работа в 09:00, нищо, че няма и без 20.

Нахлува бесен в счетоводството и държи сметка защо има толкова разходи за кафе, тоалетна хартия и таксита.
Спира валчерите и собственоръчно нарязва стари списания, вестници и зарежда тоалетните.

Взима решение осигурителния праг отново да стане минималния по закон с претекста, че на държавата пари за пенсии няма да дава, защото не се знае след 20 години какво ще стане, а и така няма да му мисли, ако трябва да уволни някого и да изплаща големи обещетения, пък и кой ти ходи на борсата да чака 280 лв. помощи.

Свиква спешно заседание на управляващите директори за намаляване разходите и увеличаване на приходите - взимане на стажанти, аутсорсинг и никакъв оувертайм заплащане.

Прави дълъг списък на хората,  които не познава, за евентуално съкращение.

Спира всякаква инициатива на HR отдела за тиймбилдинги, обучения, семинари, закупуване на книги и помощни материали.

Всъщност уволнява и самия HR.

Уволнен е и шофьорът на фирмата след 15 години вярна служба с думите: "- Нищо лично, просто тези 1000 лв. месечно са ни много. Нека си останем приятели все пак!"

Абонаментът за месечните професионални списания и каталози е окончателно в историята.

Разревава няколко акаунта, защо не са фактурирали последните 2-3 проекта, нищо, че не са приключени.

Набива канчето на творческия директор заради неспечелените 2 последни конкурса и защо са му толкова много копирайтъри и дизайнери.

Свиква спешна оперативка на цялата агенция на тема: "От вас чеп за зеле не става" приминаваща плавно в "Не мислете какво агенцията ще направи за вас, а какво вие ще направите за агенцията".

Повдига сериозно темата за времето на обедната почивка и времето загубено в цигари и приказки. Вади калкулатор и прави обща сметка на часовете дневно, седмично, месечно и годишно изхарчени в почивки, като разбира се излиза, че служителите дори му дължат не малка сума.

Прави работни групи за обучение и пуска срещи за уоркшоп на тема: "Оптимизация на работното време - или как да спечелим още 8 часа върху съществуващите 24"

Излиза до края на седмицата на работни обяди в търсене на нов бизнес, тъй като не можел да разчита на отдел "Ню бизнес едн стартъпс"

За сметка на това, през уикенда всички ние се наслаждаваме във фейсбук на селфитата му с вече щастливата съпруга, до басейн в Санторини с коктейли в ръка.

DEJA VU ( история в 3 изречения)

Той беде млад, но полудя.

Беше заобграден от приятели, които за по-накратко наричаше предатели.

Обичаше красотата, но не и когато си тръгва.

ТЪМНО (история в 3 изречения)

Сложих нови батерии в уокмена, имах 4 часа полет към неизвестното, а бях прекъснал - 

“…don't you lock up

Something that you

Wanted to see fly

But I fell on black 

Days …

23 години по-късно - батерии не се сменят, полетите са към известното, само тъмнината остава същата.

И песента.

НОВА НАДЕЖДА

Не спирах да гледам татуираната стилизирана лястовичка на рамото на лапденсърката, танцуваща полугола в скута ми.

- Знаеш ли какво символизира? - попитах

- Да, ново начало. Mисля да уча - отвърна усмихнато тя.

- Но лястовичките са две?
- Е, не винаги се получава от първия път

ГОЛЯМ ШЛЕМ (история в 3 изречения)

Има 4 неща, които един бг рекламист трябва да направи, преди да смени настоящата си агенция.
Да направи 4 години в нея, да се напие безпаметно на 4 фестивала, да спи с 4-ма колеги и да разплаче 4 акаунта.
Наричам го – “Голям шлем”.

RECYCLE BIN (история в 3 изречения)

Кафе от тези на капсулите и от тези с късметчетата.
Захар, бъркалка, прочетеното пожелание в кофата.
Обаждане по телефона - върнах се и се зарових в кофата.

* БЕЛ. РЕД. (история в 3 изречения)

- Не го харесваш?
- Е как да го харесвам? Заради такива като него, книгите са пълни с * бел.ред.

СКОРОСТ (история в 3 изречения)

Опитвах да спирам.

Да пия, да мисля за нея.

Днес спрях да спирам.

АНГЕЛИТЕ СЕ РАЖДАТ БЕЗ КРИЛЕ (история в 3 изречения)

Принцеса, която трябваше да бъде кралица.
Падането не боли толкова, когато имаш криле, макар и прекършени.
В крайна сметка, когато Светът отива по дяволите, Бог си прибира първо ангелите.

8 МИЛИМЕТРА (история в 3 изречения)

- Е, доволен ли си, че я уволни?
- Трябваше!
- Не, трябваше да ти е с 15 сантиметра по-голям!

Тъпак!

3 WORDS SAD STORY

Отмина.

Остана нищо.

20 НЕПРАВИЛА ЗА НЕУСПЕШНА КОМПАНИЯ

След 20 години (по трудова книжка) на служба в над 10 български и чуждестранни компании, си направих равносметката, че от тях са останали не повече от 2-3 на пазара. Реших да изложа моята гледна точка на редови служител специалист та до високо ниво мениждър и да систематизирам в нещо като 20 "успешни правила" за "успеха" на повечето от тях.

Разбира се намигването в случая е повече от ясно и целта е по-скоро забавна, отколкото назидателна, но пък, ако някой намери и нещо полезно, ще се радвам, че съм бил полезен.



*Всяка прилика с действителна компания, не е случайна



1. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ - ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ
Наемайте хора, много хора. Друго е, компанията ви да е от 70-80 човека, вместо от 20 качествени. Гради имидж.

2. НЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ.
Искат много пари, има риск да ги откраднат от конкуренцията, а и винаги ще ви оспорват решенията.

3. ЗАОБГРАДЕТЕ СЕ С ВЕРНИ ХОРА
Намерете предадани хора, на които това им е единственото им качество, а прослуженото време - повод за гордост и самочувствие. Те са лицемерни и това ще ви кара да се чувствате добре.

4. НАЕМАЙ МНОГО МЛАДИ ХОРА.
Най-добре без никакъв опит, за предпочитане от провинцията и на стажантска програма. Тези, които не избягат след 3 месеца, след като сте инвестирали във време и пари, ги повишете - дайте им гръмки позициi с думичката "мениджър" в тях и им дайте право на мнение по всеки въпрос.

5. РОДНИНИ
Колкото повече, толкова по-добре. Парите трябва да останат в семейството. Те никога няма да допускат грешки, а и на вас никога няма да ви се наложи да се ядосвате и уволнявате, просто защото няма да можете, пък и така няма да има секс на работното място.

6. НИКОГА НЕ НАЕМАЙТЕ ХОРА ПО-КОМПЕТЕНТНИ ОТ ВАС
Лошо е за самочувствието ви, a и верните хора около вас биха се почувствали заплашени. Съответно това би ги озлобило и ще спрат да ви правят четки и подаръци.

7. ТОЛЕРИРАЙТЕ ПРОСЛУЖЕНОТО ВРЕМЕ
а не качеството на хората в компанията. Колкото повече време е даден служител, толкова повече го повишавайте, вдигайте заплатата и назначавайте на постове, където е най-малко компетентен.

8. НОВ БИЗНЕС
Непрекъснато се оглеждайте за нов бизнес, колкото по-различен и непознат от вашия - толкова по-добре. Оглеждайте пазара и ако нещо ви се струва печелившо - веднага създайте нов екип и хвърлете много ресурси в нещо измислено и работещо вече. Ще се учите в движение.

9. ДЕЛЕГИРАЙТЕ
Намерете някой никому неизвестен мениджър и му поверете бизнеса, а вие се отдайте на голф. Все пак сте собственик, не е престижно да ходите всеки ден на работа.

10. КОГАТО КАЧЕСТВЕНИ ХОРА ЗАПОЧНАТ ДА НАПУСКАТ
Обвинете ги пред всички в предателство и не се замисляйте защо предпочитат друга компания.

11. ФИЛОСОФИ
Винаги се оглеждайте в компанията за хора, които говорят много, бавно и ерудирано и накрая нищо не сте разбрали. Повишете ги и ги пращайте на срещи с клиенти, да обучават останалите в екипа. По важно е да изглеждаш умен, отколкото да си такъв в действителност.

12. РАЗЛИЧНИТЕ ВЪН
Усетите ли различен служител от останалите и оспорваш вашата философия за бизнес - веднага го уволнете. Заразно е.

13. СЪЗДАЙТЕ СТРОГИ ПРАВИЛА И ГЛОБИ
Служетелят трябва винаги да е под стрес, защото в противен случай, ще започне да надига глава и да иска повишение на заплата, бонуси или не дай боже заплащане на оувъртайм.

14. ЗАБРАНЕТЕ ВСИЧКИ РАЗСЕЙВАЩИ РАБОТАТА ФАКТОРИ
Интернет, музика, нерегламентирани почивки. Всички неспециалисти в компанията ви, а те както е редно са повечето, ще забравят съвсем да работят.

15. ПОКАЗНОСТ
Задължително е за растежа на компанията ви, е да демонстрирате показност - скъпа служебна и лична кола, скъпи ескурзии със съпругата ви. Винаги се хвалете на вашите служители с престижните колежи на децата ви и се оплаквайте непрекъснато, как вече 20 000 лв. на месец не ви стигат за нищо.

16. ПОМНЕТЕ
Вашата компания има повече нужда от талантливите хора, отколкото те от компанията ви. Така, че не ставайте заложник на това. Наемайте посредствени, евтиноплатени и без никакви особени качествета. Те ще са с вас до фалита ви.

17. МОТИВИРАЩИ РЕЧИ
Бъдете оратор! Изучете изкуството на популизма. Използвайте клишете от рода: "Не мислете какво компанията ще направи за вас, а какво вие ще направите за компанията"
Накарайте хората да се чувстват виновни за неуспехите и им насаждайте вина. Нека да останат с впечатлението, че потъването на кораба е по тяхна вина, не на капитана.


18. ИЗГРАДЕТЕ ПЛОСКА ЙЕРАРХИЧНА СТРУКТУРА
Нека всеки да се чувства мениджър, но винаги да се усеща, че има и по-мениджъри. Така отговорността винаги ще се размива, а вие винаги ще сте чист.

19. СЪЗДАЙТЕ ПОЗИЦИЯ "СЪТРУЖНИК"
2-3 % дял от компанията няма да съборят доходите ви, но за сметка на това тези служители ще работят денонощно за вас, ще се чувстват важни, ще се борят с зъби и нокти да следят за реда и приходите на компанията, без дори да подозират, че едва ли някога ще се възползват от тези дялове, a и с един ваш подпис са вън от дружеството.

20. ПОДМЕНЯЙТЕ НАЧЕСТО ХОРАТА В КОМПАНИЯТА
Така ще си спестите задружните колективи, приятелската обстановка, сработването на екипите, а от там и евентуално нови идеи и излишни разходи, които биха навредили на личния ви конфорт и самочувстие.

СИНЕ ...

... искаше ми тези неща, които съм ти написал по-долу под формата на 21 съвета, да ми ги беше написал и моя баща, така доста неща в този живот нямаше да ми се налага да ги откривам сам за себе си, чрез принципа на опита и грешката.
Казват, че правилното отражение на един мъж е това в очите на една жена. Научи се да бъдеш отразен по най-правилния начин и животът ти би бил по-хубав и смислен.

1. КОГАТО ГОВОРИШ С ЖЕНА, Я ГЛЕДАЙ В ОЧИТЕ.
Супер грозно, неприлично, обидно и притеснително за нея би било, при първа среща да я разглеждаш като БМВ на пазара в Горубляне.

2. НАУЧИ СЕ ДА ПОЛЗВАШ ДУМИТЕ.
Думите са важни, понякога дори са всичко. Една сериозна и интелигентна жена, оценява правилното им ползване. Замени често ползваните с правилните им синоними, като например: миришеш = ухаеш, свирни = обади се, ядеш = храниш се, ходиш = вървиш и тн.

3. НАУЧИ ЕЛЕМЕНТАРНИЯ ЕТИКЕТ ЗА ПОВЕДЕНИЕ
Някои неща са непреходни - освен разбира се, ако срещата ти не е със скейтърка на по бира в Борисовата, но дори и тогава, е редно да отвориш първо нейната бира.

4. ГРИЖИ СЕ ЗА РЪЦЕТЕ СИ
Не е нужно обезателно да ходиш на маникюр, но е добре след като си проверил маслото на колата и налял антифриз, да си изчистиш траурните лентички под ноктите.
С тези пръсти ще я докоснеш. Имай респект.

5. ИМАЙ 3 ЧИФТА ОБУВКИ МИНИМУМ
Редувай ги всеки ден - така и те ще си починат от теб и ще ти се отблагодарят с по-малко мирис. Мъжът се познава по обувките и ръцете.

6. БЕЛЬО, ЧОРАПИ СЕ НОСЯТ ЕДИН ДЕН
Лошият мирис у човека се дължи 80% на непрани дрехи.

7. ЧЕТИ ПОВЕЧЕ
Книги, не фейсбук постове. Чети класики - ще ти бъде от голяма полза за речника, чувството за хумор, фантазията и като цяло да бъдеш интересна компания.

8. ГЛЕДАЙ КЛАСИЧЕСКИ ФИЛМИ
В едно от последните си интервюта Ален Делон завършва с думите: "Съвременното кино, не те кара да мечтаеш"

9. ЧЕТИ ПОЕЗИЯ, ТЕКСТОВЕ НА ПЕСНИ (НЕ РАП)
Романтиката в нормални норми у мъжа се приема много добре.

10. ПИШИ ГРАМОТНО
2016-та сме, несериозно е да се извиняваш, че нямаш кирилизация на телефона ти.

11. НЕ ГОВОРИ ЗА ДРУГИ ЖЕНИ, ПРЕД ЖЕНА.
Всяка жена обича да бъде център, а не периферия. Не се намесват бивши, настоящи, майки или сестри. Не клюкарствай и не обсъждай никого. Това е запазена територия на жените.

12. НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ ИЛИ ЖАЛВАЙ ПРЕД ЖЕНА.
Жените, като цяло са настроени грижовно и състрадателно, но изборът е твой, дали си търсиш приятелка или осиновяване.

13. ФУТБОЛЪТ ...
.... геймърството и пиянските истории остави за приятелите ти. Не съм чул за жена, която истински се забавлява от горепосочените теми.

14. НАУЧИ КАК СЕ ПРАВЯТ КОМПЛИМЕНТИ
Всеки обича комплиментите, но правилно дефинираните такива. "Днес изглеждаш страхотно" автоматично означава:  "Вчера беше страшен урод". Забрави фрази от рода: "За възрастта ти .." , "Не бих ти дал 40" , "Миришеш много хубаво" - миришат лайната, цветята ухаят.

15. ЗАБРАВИ ЗА СЕКСА НА ПЪРВА СРЕЩА
Колкото и да е нормално в днешно време, определено това няма да я накара да се почувства специална, ами просто като номер 73 например.

16. НАУЧИ СЕ КАК СЕ ОТКОПЧАВА СУТИЕН
Жените обичат сръчните мъже, а пък и това е един от най-сконфузните моменти, когато идва време за интимности. Запомни - сутиен се разкопчава с бутане, не с дърпане, както всичко в живота между другото.

17. НЕ ИЗПОЛЗВАЙ СИЛНИ ДУМИ ЧЕСТО
"Oбичам те", "обожавам те". Губят значение и смисъл.

18. БЪДИ КАВАЛЕР
Всъшност думата кавалер идва от испанската "кабайеро", което всъщност означава конник - прослойка испански рицари, аристократи, чието внимателно отношение към жените е било прословуто. Бъди внимателен към всички от противоположния пол, като по този начин ще демострираш искренност и това ще те разграничи от обикновенния сваляч еднодневка.

19. НАУЧИ ЖЕСТОВЕТЕ НА ЕЗИКА НА ТЯЛОТО
Така ще избегнеш много сконфузни ситуации, ще разбереш дали жената срещу теб е благосклонна и кога е по-добре да се оттеглиш с достойнство.

20. ЖЕНАТА ИЗБИРА
Така е било и така ще бъде и когато я видиш само по секси бельо от един комплект, ще си дадеш сметка, че решението за секса е било нейно.

21. КОГАТО ЕДНА ЖЕНА СИ ТРЪГНЕ...
... то е завинаги.
Гледай да не се случи.
Винаги помни думите на Моника Белучи: "Една жена може да обича така, все едно никога няма да си тръгне, но може и да се тръгне така, като все едно не е обичала никога"

BEFORE THE RAIN

Има нещо странно в летния дъжд - започва от нищото, изневиделица с големи капки, първоначално на рядко, сякаш да те предупреди, че имаш време да потърсиш подслон, ако имаш нужда разбира се и в последствие природата те залива за 5-6 минути с цялата вода на света. Даже по някое време си мислиш, дали да не започнеш да събираш животни по двойки.

Вървях по обезцветената от мрачното време павирана улица, разхождайки кучето в една ръка и чадър в другата, точно след подобен 5 минутен воден апокалипсис. Все още продължаваше да вали, но  вече съвсем слабо.

Винаги съм мразил чадърите. Казвал съм си, че видя ли се с чадър в ръка някой ден, значи съм безвъзвратно остарял. 

Разминавах се по тротоара с други остаряли като мен с чадъри в ръце, като някак си негласно се редувахме, кой ще вдигне и кой свали своя, за да можем да се разминем.

Тогава, срещу мен се появи странно създание - момиче около 25 годишно, само по бяла ризка с късо ръкавче, черна къса пола, вързана на кок черна коса и мокра до кости. Вървеше, прегърнала себе си, трепереща, замислена, гледаща надолу към разбитите плочки и с зачервени очи. Дори си мисля, че плачеше. 

Нито бързаше, нито пък вървеше много бавно, дори ми се струваше, че и тя не знаеше точно накъде.

Не знам защо, но сякаш виждах отражението си в нея. Отражение на моите мисли от деня, от последната седмица, месец, година. Вгледан в погледа й, изражението й - знаех през какво преминава. Видял ли си подобен поглед, не го забравяш. Всички разбити сърца си приличат.

Пресякох пътя й и подадох чадъра си с думите: " - вземи, подарък е".  Тя подскочи назад уплашена, явно я бях извадил от някое много далечно място в мислите й.

- Вземи го наистина, на мен не ми трябва. С шапка съм, пък и вече се прибирам с кучето, а и живея на близо - продължих аз с опитите. Тя плахо протегна ръчичка и го взе, но продължаваше да отстъпва назад уплашено.

- Благодаря! - само това каза, като вече се прокрадна и лека усмивка. Тичешком продължи по пътя си, като се обърна назад сякаш да се убеди, че не я преследвам.

Заваля отново, този път още по-силно и отпреди.

Няколко дни след тази случка, отново на същия тротоар я срещнах пак. Вървяхме отново един срещу друг. Този път тя не беше сама и този път не трепереше, не беше и прегърната от себе си. Беше друг човек - щастлив. Погледна ме, всъщност погледна през мен. Не ме позна, а може и да бях прозрачен, както и всъщност всички останалите хора около теб, когато си влюбен.

Погледнах небето, отново бе на път завали. Забързах крачка към къщи. Бях отказал чадърите.

"Живеем в драма, но ще умрем в комедия"

НЕВИДИМИЯТ

Студено мамка му.
Въпреки, че слънцето от няколко дни насам е благосклонно към нас двуколесните на пътя, сутрините са болезнено хладни. Една жена в кола на светофара до мен, ме изгледа доста странно докато си бършех сълзите изпод очилата, породени от насрещния леден вятър. Усмихнах и се, за да и докажа, че не съм някакъв лигав и разтроен байкър, а че просто лицето ми е почти сковано от 4-те градуса по Целзий.
Светна зелено, побързах да се изтегля напред и да се престроя в лявата лента. Карам там рядко, просто днес, исках да я видя. Знаех, че ще я видя и че няма да мога да сменя посоката.
Излизайки от тунела, на следващия светофар беше тя. В насрещното. Гледаше напред, замислена, концентрирана.
Винаги съм се възхищавал на хората гледащи напред - силни, амбициозни, фокусирани и целеустремени.
Разминавайки се, ръката ми остана застинала в жеста на въздушна целувка, която й пратих. Не я видя.
Бях невидим.
Целувката замина към моторист каращ непосрествено зад нея. Tой поне ми отвърна.
Нелепо.

ХОБИТ

- Хайде, отивай да купиш хляб на жената! - хилейки се просташки, каза полуръстият ми колега, правейки се на интересен поглеждайки момичето пред него, дали е направил впечатление, подслушвайки разговора ми по телефона. 
Тя ме погледна и се засмя.

- Аз поне си имам такава, хобит нещастен - казах тихо, почти наум.

Всъщност беше си прав. Не знам защо още седях подпрян на сянката, седнал на меката трева и мислех за нещата от миналото усмихващи се зад слънчевите очила.

Спомних си за една скорошна вечер, танцувайки сякаш за последно с едно момиче. Сгушнати, сякаш бяхме последните двама души на Света. Беше ядосана, удари ме силно с юмруче по рамото и се разплака.

- Ти си гаден! Защо го правиш? Защо влюбваш хората в себе си? Имаш прекрасно семейство. Така ви се кефя.
- Нещата отвън изглеждат различно. Животът не е филтърна снимка от Инстаграм - казах, прегръщайки я по-силно.
- Ти си колекционер, така да знаеш - продължи тя.
- Да, вярно е. Колекционирам красиви души и хора в сърцето си. Не ме е срам от което. Научих се с времето, когато срещна такъв човек, да не го пусна да си отиде. Да се храня с обичта и душата му.

Музиката отдавна беше свършила, а ние останахме сгушени така до изгрева, подпрени един в друг в сенките. После всеки един от нас се стопи в слънцето на новия ден.

Станах от удобната мека трева, отдалечавайки се от сянката, красивите червени обувки, усмихнатите очи, скрити зад тъмните стъкла на очилата и попитах полуръста:

- Ей хобит, на теб какъв хляб да взема? Бял или типов?

Тъпак.

"Любовта, която си отива." Оскар Уайлд

Не е истина, че обичащия ви човек не може да ви изостави. Може! Повярвайте, може! Той ще го направи рано или късно, щом отношенията му с вас не му носят радост и щастие. Щом,отдавайки се на вас,правейки всичко заради вас и жертвайки много,за да бъде с вас, не получава нищо в замяна. Щом се разочарова, че когато той ви е поставил на пиедестал,вие не сте му подали ръка и не сте го сложили заслужено редом до себе си... А именно благодарение нанего вие стоите на този пиедестал...
Той знае, че вие не сте длъжни да му давате нищо в замяна, не сте длъжни да рискувате и жертвате дори и най-малко, затова за него такива отношения са непоносими... Ще ви напусне тогава, когато разбере, че той за вас значи по-малко, отколкото вие за него... Той няма да ви каже нищо и в нищо няма да ви упрекне. Вие дори нищо няма да заподозрете... Защото е глупаво и нелепо да се проси взаимност, разбиране и любов...
Той ще си отиде тихо и мълчаливо, и най-страшното - внезапно! И още по-страшното е, че такива хора никога не се връщат!

Оскар Уайлд

МОР И МИРИС НА ВКИСНАЛО ЗЕЛЕ

Васко слезе от автобуса на централната автогара на големия и бленуван от него град. След 4-те часа залепен на синтетичната тапицерия на седалката, краката му бяха изтръпнали, ризата на гърба мокра от пот и намачкана като стар вестник, но Васко беше щастлив. Беше идвал само веднъж в София, за няколко часа с баща си, да купуват кола от Горубляне. Тогава намери време единствено да отиде до близкия Мол и да си купи комплект модерни дрешки от "Канвелото". Въпросната омачкана риза с модерни шевици, емблеми и пайети, дънкови прилепнали бермуди до коляното - изтъркани и надрани, както и обувки от изкуствена кожа - тип футболни. Беше ги пазил цяла година за големия ден - идването в София. Записал бе платено в НСА - за кинезиотерапевт. Мечтаеше да стане масажист и да се докосне до мечтаната от него поп-фолк плът. 

Сложи огледалните очила тип бъбрек, които си купи от автогарата в Павлекени за 2.50 и се насочи към близката стоянка за таксита. 

- Драйейти, до студенски колко ша ми земиш? - попита Васко любезно първия таксиметров. 

- Епа, колкото покаже апарата бе, готин! 

- Ма не съм от тук и приблизително искам да знам - заинтересува се Васко.

- Мии, някъде към 15-20лв. зависи от движението - информира го таксиджията.

- Леле, много бе! - каза Васко и усети студена пот на челото. Толкова му струваше билета за рейса от Павлекени до София. 

- Ае, качвай се, нема пускам апарата. За 10 лева ще те хвърля! - смили се бакшишът. Стана му мъчно за момчето. Спомни си за себе си преди 10-тина години. Тогава някакъв циганин така го одрънка, че нямаше 2 дена пари за ядене.

- Ее, мерси - зарадва се Васко. Сложи голямата карирана торба с цип в багажника, гушна хюмнетката в която беше събрано цялото му бъдеще и се настани на избушената задна седалка.

Таксито се гмурна в обедното софийско задръстване. Васко залепи нос на стъклото и жадно попиваше гледката - от олющените фасади на Лъвов мост, през златните кубета на "Ал. Невски", лъскавите бизнес сгради на "Цариградско" до полу-санираните панелки в "Младост". Всичко му се струваше красиво, голямо и плашещо непознато, но беше твърдо убеден, че ще превземе града. Беше подготвен - "облякън, натокън", рано сутринта беше обръснал гладко краката, гърдите и ръцете. Сестра му помогна да оскубят веждите, а косата - силно гелосана и разрошена отгоре, подстриганата късо отстрани и небрежно дълга отзад. Точно като от списанията. Стискаше силно кожената чантичка в скута с 280 лева вътре - телефон, тефтерче с адреси и кутия цигари - златен "Давидов" за престиж. 

"Светът ще бъде мой - готов съм! Ще науча масажите, убавец съм си и мъжете и жените ме харесват. Ще пробия! На цената на всичко! В Павлекени няма да се върна!" - мислеше си Васко.

Таксито спря. Васко подаде парите на шофьора, взе багажа и се насочи към близката будка за бързо хранене. Купи си голям дюнер и айрян. Седна на карираната чанта с цип и се огледа докато предъвкваше навития на руло обяд. Тук вече никой нямаше да го нарича "Васко - педерастко". Беше се слял напълно с "модерното" пъплещо из мръсните студентски улички стадо. Изпсува накапаното от дюнера петно на новите дънки, смачка салфетките и ги хвърли на земята при останалите такива. Стана и се запъти към студенсткото общежитие.

Влизайки в хладния и олюпен вход, миризмата на вкиснало зеле го накара да се почуства като у дома. Вече беше наистина убеден, че ще успее!

РЕКЛАМЕН БОГ

Станах по-рано с 5 мин за да се насладя на деня, с разтворимо кафе на немски индустриалец. Отлепих и облизах една кафява бисквитка от мултинационална фирма, топната във френско мляко, купено от немска верига. Взех си един душ с шампоан за глава и рамене, избръснах се с най-добрата за един мъж самобръсначка, сложих си и афтършейф със същото име. Навлякох амариканска тениска направена в Хондурас, италиански дънки от Бангладеш и испански обувки направени в Турция. Запалих американския си джип с италиански двигател и се гмурнах в софийското задръстване породено от провинционални шофьори. Кюстендилската секретарка ме свърза с бургаския ми шеф и получих задачи за новия ни гръцки клиент. Обядът ми мина с интернационалните ми колеги, похапвайки шопска салата от румънски домати, немски краставици и гръцко сирене. Пържолата ми по милански от аржентинско прасе, преглътнах с белгийска бира направена в България. Следобедното италианско кафе с американски понички, премина в безкрайни разговори по финландския ми телефон направен в Тайван. Краят на работният ден дойде с "Хепи Бъртдей" на една колежка, която ни почерпи с ирландско уиски и немски бонбони. 

Седейки вече изморен в къщи, запалих поредната американска цигара от японски производител от кутията с надпис на Световната здравна организация и реших да  отворя пловдивски сайт за запознанства, където намерих следното съобщение на пощата от някоя си Palavata_81 от Радомир - "Тайландски масаж с хепи енд - 80лв" 

Изпих една голяма руска водка, взех английските презервативи от скандинавското си нощно шкафче, качих се на едно жълто корейско такси, продиктувах адресът на масажиската на циганина шофьор и се приготвих за един щастлив български завършек на деня.