петък, 2 март 2012 г.

ПРИШЪЛЕЦЪТ

"- Е как, ами той е от Англия!", "Ооо страхотна е, все пак е французойка", "Ааа нивото е много високо - като на запад", "Какъв стил! истински италианец!"
Винаги се втрещявам, колко сме сервилни с чужденците. Всеки малко или много си е давал сметка, било в офиса, било сред приятели в компания, как изведнъж българчетата се променяме при контакт със "западняк". Всъщност дори не е нужно да е от запад, може да е от изток, север, юг ... стига да не е от тук. Жените веднага стават странни при среща с чужденец. Омекват им коленете и само етикетът наложен от обществото, не им позволява да застанат на колена и отворят широко уста. Все пак няма да е като българския, нали всичко на запад е по-хубаво, по-стилно, по-красиво, по-уредено, по-интелигентно и ерудирано, а "свирка" е на български - по западно му е "минет". 
Мъжете пък, набързо ставаме приятелско настроени, веднага сме "много гъсти" с пришълецът, лицемерието ни прелива като ушна кал. Отстрани погледнато е направо потресаваща гледка. Сервилничим, дори и езика да не му знаем - намираме веднага начин да му покажем, че сме готови на всичко да се чувства като у дома си, готови сме веднага да му заемем колата си, къщата, дори жена си, а в последните години и страната си. Щял да инвестира, да ни даде работа, да ни научи на ... дори си нямаме и идея на какво, но ще е на нещо хубаво - нали е от запад. Наивност ли е, народопсихология ли? Не ми е и интересува вече. Просто е нещо с което толкова време не мога да свикна - навеждането ни, подценяването ни като личности. А това се усеща от западняка и това го кара да се чувства още по-над, а ние още по-под. Арогантността и надменността му към нас "подчовеците" му става все по присъща и нормална форма на отношение. Но за всичко това сме си виновни ние и никой друг. 
Вчера в близост до НДК бях свидетел на следното. Мъж спира момче и момиче и ги пита нещо на английски - момчето повдигна рамене и продължиха с момичето. Вървях след тях и чух момичето като попита: - Добре де, нали знаеш английски, защо се направи на гъз? - а момчето:  - Да научи на български поне "добър ден" да казва - бастун! 
Надявам се поне това поколение да има самочувствието, което нашите родители нямаха. Надявам се, че останалия тук "материал" е качествен и този които започва да се връща постепенно от "западния рай" да по промени нещата. Защото другото не ми харесва!

Няма коментари:

Публикуване на коментар